Биографични бележки за сестра Милка Периклиева
Сестра Милка Периклиеба Георгиева (1908-1978) е родена на 4 януари в град Варна, в семейството на Перикли и Виктория Георгиеви. Баща и е бил известен часовникар и златар в града.
Още съвсем млада, на около 15 години, Милка започва да чете беседите на Учителя и да посещава братските събирания във Варна, и остава верна ученичка до заминаването си в другия свят през 1978 г.
Родителите на Милка са били свързани с църковната управа на града. Като почитан варненец и добър християнин, бащата е избран за цивилен църковен настоятел на град Варна. Поради силното противодействие на Православната църква срещу Учителя, родителите на Милка и забраняват да посещава беседите му, които Братството организирало в града всяка неделя сутрин. Милка, все още малолетна, за да ходи на беседите без разрешение на родителите си, често е трявало да послъгва, че отива при приятелка на гости.
Като ученичка в гимназията тя имала проблеми с очите и баща и я завежда на лекар в София. По това време Учителя живеел на улица Опълченска 66. Петнадесет-шестнадесет годишната Милка, с кошница грозде от тяхното лозе, посещава Учителя в дома му и го помолва да я посъветва как да постъпи, че родителите и да не я спират от неделните беседи във Варна. Учителя само казал: „Истината ше ви направи свободни". Тогава Милка решава да не казва вече, че отива при приятелка, а всяка неделя сутрин се затваряла в стаята си и в 10 часа започвала да чете беседа от Учителя. Това тя правела всяка неделя. И станало чудо: една неделя, в 10 часа сутринта, майка и влязла в стаята и, казавайки: „Хайде, върви при твоя Учител !" Оттогава насетне Милка ходела свободно на беседите и родителите и не се съпротивлявали.
Учителя е имал особено благоразположение към сестра Милка Периклиева. Цял живот е работила за Учението. Но в края на живота си все казваше „Като млада колко малко съм разбирала от Учението, сега вече съм немощна, и чак сега започвам да усещам какво благословение е да се докоснеш до такъв велик Учител и да надзърнеш в това Учение на бъдещето."
В последните години от нейния жизнен път тя бе тежко болна и лежа на легло около седем години. Никога не се оплакваше, въпреки големите болки, които търпеше геройски. Имах възможност да разговарям дълго с нея и да й казвам, че се възхищавам от стоицизма и. Питах я и
какво мисли за болестта си, защо й се дават толкова страдания. Венъж ми каза, че това страдание тя самата си го е поискала от Небето. Може би ето защо:
Баща й през 1930 година загубва имуществото и парите си поради голямата икономическа криза и финансов крах от 1929 година. Той силно задлъжнява и задълженията му падат върху гърба на големия му син и на Милка. И така, през тридесетте години на миналия век тя живее в голям недоимък на средства и пари, защото е трябвало със скромната си заплата на детска учителка да помага на родителите си и на по-малките си брат и сестра. Не е имала дори пари за трамваен билет и често е ходела пеша до Изгрева и до дома на родителите си в Конъовица. Зимно време, без солидни обувки и с тънко старо палтенце, често се е прибирала замръзнала и мокра у дома си.
По онова време, един път, след беседа, Учителя я запитва: „Сестра Милка, ако сега Небето се отвори и те благослови за някакво твое желание, какво би си поискала ?" Милка била толкова тъжна поради тежкото си материално положение, че казала на Учителя : „О, Учителю, бих поискала и аз като другите братя и сестри да съм с по-нови и хубави дрехи и обувки, да имам средства да се нахраня както трябва и да се чувствам радостна и доволна от живота." А Учителя казал: „Милка, ако Небето иска да ти даде нещо, трябва да поискаш много повече, твоето желание е много малко за Съществата от Невидимия свят." Въпреки тази реакция на Учителя, след този кратък разговор нейното материално положение се подобрява. Но десетина години по-късно Учителя отново задава същия въпрос на сестра Милка. И тогава тя пожелала много повече: да бъде свободна, за да служи на Делото на Братството, при каквито и да е условия.
Това нейно желание е много по-голямо от първото, но и много по-трудно. Да бъдеш свободен от всички тежести на живота - това изисква жертви. Не е лесно да се освободим от кармата, натрупана през вековете. Но заради такова силно желание - да се освободиш, за да служиш - заслужава си да се изтърпят седем години мъка! Какво са седем години за Вечността!
Сестра Милка до края на земния си път казваше, че иска да служи, при каквито и да е условия, и на този, и на онзи свят, за преуспяването на Учението на Всемирното Бяло Братство на Земята и между человеците.
Марта Александрова
